Мартин Табаков: Харис има проблем. И той не е Тръмп, а образът в огледалото
Мартин Табаков
Три седмици преди изборния ден Камала Харис буксува.
Кампанията на претендента за президент на Демократическата партия наподобява като автомобил, който стартира да губи мощ в изключително основен миг, тъкмо преди финалната права.
Разбира се, дано стартираме с очевидното: с влизането си в предизборната борба като претендент за началник на Белия дом на мястото на Джо Байдън Камала Харис направи изборите оспорвани. Но още към оня миг бяха лесни за различаване проблемите пред някогашния прокурор и сенатор от Калифорния - това, че кандидатурата ѝ е електорално лимитирана поради тесния ѝ идеологически профил и принадлежност към едно непопулярно ръководство като настоящото.
Поради това нейното кандидатиране за президент на Съединени американски щати бе стъпка напред за Харис и две обратно за Демократическата партия. Няколко месеца по-късно времето не опровергава, а в противен случай, удостоверява тези структурни обструкции пред нея: тя продължава да бъде одобрявана от американците като по-радикалния претендент по отношение на Доналд Тръмп и не съумява да се дистанцира от непопулярните и искрено сбъркани политики на настоящата демократическа администрация.
Особено сериозен образец за последното бе медийното ѝ присъединяване в The View по ABC, където, запитана дали би направила разнообразни решения от към този момент взетите такива от Джо Байдън, тя отговори с " няма едно нещо, което да ми идва мислено ". И след това добави, че " аз съм част от множеството решения, които имат значение ". А това бе извънреден подарък - нещо като автогол 10 минути преди края на мача - за републиканците.
Те " сграбчиха " тази част от изявлението на Харис, в което тя самата се " пришива " до едно непопулярно ръководство, и я трансфораха в сполучлива антиреклама, която към този момент се върти в другите кабелни и обществени мрежи. Всъщност през цялата акция Доналд Тръмп се опитваше да каже на американските гласоподаватели, че Камала Харис е още от същото (Джо Байдън), а най-после те го чуха и от устата на претендента на демократите. Такива, сякаш образно дребни неща във вихъра на акциите - като това да си погледнеш часовника, до момента в който те питат за националния дълг на страна, както направи Джордж Х. У. Буш през 1992-ра година - в действителност имат обратнопропорционален резултат.
Три седмици преди 5-ти ноември поддръжката за Камала Харис се намира някъде сред електоралната застоялост и криза (тоест, в случай че има динамичност, тя е по-скоро в посока да губи поддръжка, в сравнение с да я задържа, само че във всички случаи демократът не я увеличава). Смисълът, който стои зад тази констатация, е доста значим: окончателната дата, на която американските жители могат да гласоподават, наближава, а претендентът на Демократическата партия е ангажиран с това да задържа, а не да усилва поддръжката за себе си!
Може би тъкмо това нежелано състояние изяснява за какво Камала Харис обиколи през последната седмица редица медийни платформи - от кабелни телевизионни мрежи до подкасти, чиято аудитория е по-скоро близка на Демократическата партия. Харис е в обстановка, в която тя се пробва да задържи питомното в кошарата, а не да вкара дивото в нея. Питомното е незадоволително, с цел да завоюва Белия дом, само че най-малко я задържа в конкуренцията в задоволително конкурентна позиция.
Това електорално буксуване на Камала Харис намира числово изражение и в данните. Шест от седемте оспорвани щати " светнаха " в алено съгласно осреднените данни на RealClearPolitics. Да, във всеки един от тях разликата сред Харис и Тръмп е не просто в границите на социологическата неточност, само че даже под 1%. Такива маргинални разлики съществуват по-скоро на хартия, в сравнение с процедура.
Но те демонстрират нещо значимо: откакто републиканецът е конкурентноспособен в Мичиган (условно, Тръмп води там) и Уисконсин (условно, Харис води там), значи Тръмп е в по-добра позиция да завоюва в Пенсилвания, в сравнение с е Харис. А казусът за кандидатурата на Демократическата партия е, чe за нея е доста по-важно да завоюва и Уисконсин, и Мичиган, в сравнение с това е за Тръмп; републиканецът може да загуби и двата упоменати щата и отново да стане президент, до момента в който това наподобява доста по-трудно за демократа.
Всъщност настоящият миг демонстрира, че Доналд Тръмп в никакъв случай не е бил в по-добра позиция да завоюва Белия дом. Три седмици преди изборния ден републиканецът изоставаше с разлика, по-голяма от статистическата неточност, и през 2016-та (срещу Хилари Клинтън), и през 2020-та година (срещу Джо Байдън).
В настоящия случай Камала Харис има преднина пред Тръмп на национално равнище с 1.8%, само че - което е доста по-важно от националните сондажи! - демократът губи от републиканеца с 0.4% в оспорваните щатите съгласно данните на RealClearPolitics. Повтарям: защото тези разлики са по-скоро официални, техните числовите изражения не би трябвало да се абсолютизират. Но те са повече от задоволителни, с цел да очертаят една ясна наклонност в относителен проект.
Един път, Камала Харис е в по-лоша позиция, в сравнение с бе тя самата преди един месец. Тогава, в случай че някой от двамата имаше преимущество в оспорваните щати - без значение какъв брой фино или маргинално - то бе на страната на демократа. Втори път, Камала Харис наподобява като по-слабия претендент за президент на демократите по отношение на Клинтън през 2016-та и по отношение на Байдън през 2020-та година
Показателно за това, че акцията на демократа се намира в положение на тиха рецесия, е и въвличането в нея на някогашния президент Барак Обама. Появата на 44-тия началник на Белия дом в предизборно събитие в Питсбърг тази седмица имаше двояка цел.
Един път, да даде спомагателна сила за акцията на Харис в основен щат като Пенсилвания. Втори път, да адресира един характерен електорален проблем на претендента за президент на демократите - неналичието на възторг измежду мъжете афроамериканци да гласоподават за Камала Харис (последното изследване на New York Times/Siena сподели, че поддръжката за Харис в този съответен електорален сегмент е 50%, до момента в който за Хилари Клинтън тя е била 71%, а Джо Байдън - 69%).
Разбира се, всяка поява на Обама носи доста повече от превъзмогването на характерни проблеми, доколкото той остава най-значимият политик в средите на Демократическата партия, който може да повлияе в позитивна тенденция на мотивацията на обвързваните с въпросната групировка гласоподаватели. Оттук някогашният президент се пробва да компенсира дефицити на Харис като неналичието на автентичност/непринуденост в публичната връзка и нейната към момента релативно високата степен на непознаваемост измежду американското общество.
Колкото и бири да изпие Камала Харис със Стивън Колбър в The Late Show по CBS, колкото и " женски диалози " да организира демократът в подкастa на Александра Купър Call Her Daddy, просто има неща, които единствено Обама може да направи.
Но не Обама се явява на избори след три седмици, а Камала Харис. И тя има проблем, който не е Тръмп, а обликът в огледалото.
Инфо: Факти.бг
